Историята, легендите и митологията, свързани с пчелите и пчелните продукти,

 Историята , легендите и митологията, свързани с пчелите и пчелните артикули, като цяло са толкоз доста, че могат да запълнят томове книги. Единствената друга храна, която се приближава до медните артикули като благосъстояние от история и митове, е какаото. Даровете, които предлага пчелинът са удивителни – те съставляват голям брой универсални храни и медикаменти. Високата им успеваемост при лекуване и предварителна защита на разнообразни заболявания е приета по целия свят от дълбока античност.

 Медът е неповторим артикул, издържал сполучливо хилядолетно тестване за успеваемост и безвредност. Медът и другите пчелни артикули са едни от първите медикаменти, които индивидът познава. Древните вярвали, че медът има тайнствена лечебна мощ – смесвали го с запарка от билки и го пиели при най-различни заболявания. Медът за тях е бил вълшебен, употребен е като панацея за всички болести и болежки по тялото. Медът е считан надали не за единственото средство, което може да обезпечи дълъг и деен живот - великите мислители от древността го назовават “еликсир за здраве и дългоденствие ”.

 Известно е, че пчелите са били познати на човеството още от неолитната ера. Пчеларството е един от античните занаяти на индивида - предците ни са добивали мед от хралупи и пещери, в които са живеели дивите пчели. Според учени и археолози, хората почнали да добиват мед преди към 10 хиляди години. Те са разкрили пещери в речните долини на Южна Франция и Северна Испания, в които има обилие от рисунки и офорти, описващи човешкия живот в праисторическата епоха. Мезолитна скална рисунка на повече от 12 хиляди години изобразява по какъв начин две дами събират восъчни пити с мед от диви пчели. Жените са изобразени голи, носейки кошници и достигайки пчелното гнездо благодарение на дълги стълби. Друга скална рисунка с възраст към 8 хиляди години, открита в региона на Валенсия – „ Бикорпски човек “, изобразява човек изкачващ се по лиана, с цел да добие мед от диви пчели. Редица скални рисунки от 7 хиляди година прочие н.е. са открити и в Анадол.

 Смята се, че пчеларството се появява първо в античен Китай. Успоредно с това, маите в Централна Америка са отглеждали нежилещи пчели за рандеман на мед - многочислените дребни инсекти са били свещени за народа на им. Мед и пчелни артикули са произвеждали също народите на Индия и Месопотамия. Индианците пък смятали пчелите за знак на безсмъртието. Още 6 хиляди година прочие н.е. те са употребявали меда за храна и универсално лекарство, а прополиса – за лекуване на рани.

 Древнокитайски и древноиндийски ръкописи също описват за чудодейни свойства на пчелните артикули. Древните индуси считали, че медът доставя наслаждение като в същото време укрепва и резервира младостта. Индийският господ Виншну е бил изобразяван като пчела, почиваща си върху цвят от лотос. В индуизма медът е един от петте еликсира на безсмъртието. В храмовете медът се изсипвал върху главите на божествата в обред наименуван Мадху. Шумерите, които населявали региона на Месопотамия през 4-5 хиляди година прочие н.е., а по-късно и арабите считали меда за „ божи подарък “ и го наричали балсам.

 В Древен Египет пчеларството е било познато от преди към 6 хиляди години. Това е и мястото от където води началото си актуалната пчеларска просвета. Те са измежду първите хора на Изток, които отглеждат пчели, за което описват издълбани в стените на храмовете надписи и рисунки, както и писмени знаци по папирусите.

 В Египет са уважавали извънредно доста медоносната пчела. Символите на пчелата и кошера могат да бъдат открити на всички места из Египет – по бижута, по стените в храмове и гробници, втъкани в платове, издълбани върху известния Розетски камък, както и покрай подписа на фараона върху публични документи, даже емблемата на някои династии фараони е била пчела. Египтляните са дарявали мед и пчелен прашец на боговете, пчелните артикули са взели участие в съвсем всеки техен обред. Телата на фараоните, след гибелта им, са поставяни в съд с мед. Многобройни египетски папируси свидетелстват, че медът е бил употребен необятно за лекуването и профилактиката на всевъзможни заболявания и проблеми.

 Народите от Персия, Рим и Гърция съшо са употребявали мед и прополис за балсамиране на мъртвите. Известният римски публицист и академик Плиний Стари отделя доста място в своята книга „ Естествената история “ на пчелите, меда и неговите многочислени приложения. Той разказва село в Апенинските планини, покрай река По, където по-голяма част от хората са надживели 100 години заради обстоятелството, че са консумирали постоянно мед и полен. Гален и Плиний разказват целебните качества на пчелната отрова още преди хилядолетия, техните предписания са се предавали от потомство на потомство. Историята споделя, че на тържеството по случай 100-годишнината си, сенаторът Пол Румелия бил запитан от Юлий Цезар каква е тайната му за поддържане на мощ, жизненост и жизненонст. Отговорът: „ Мед, и то вътрешно “.

 Пчеларството получава огромен подем в Древна Гърция. Там медът е бил именуван “най-ценен подарък на природата ” и “питие на младостта ”. Древните гърци обожавали меда, смятайки го за значим детайл при вярното хранене, което намира отражение и в митологията им - амброзията, храната на боговете, представлявала примес от мляко и мед. Те твърдели, че пчелите са оживелите души на жриците на Афродита. Там в жертва на боговете са били принасяни плодове, намазани с мед – съгласно преданията точно той дарявал боговете с тяхното величие.

 Великият древногръцки математик Питагор (живял през 6 век прочие Хр.) бил уверен, че е достигнал дълголетието си с помощта на вегетарианската храна и непрекъснатата приложимост на пчелни артикули. Друг популярен древногръцки мъдрец – Демокрит (4-5 век прочие н.е.), също свързва близо 100 годишния си живот с потреблението на мед. Знае се, че и бащата на медицината – древногръцкият доктор Хипократ (живял към 90 години) обожавал меда и го употребявал необятно в практиката си. В своите писания той разказва меда като потребно лекарство за отхрачване, подсилване на силите и здравето, и обеззаразяващо средство. Първите научни данни за меда и медните артикули, като цяло, са завещание от Аристотел (считан за бащата на зоологията, живял през 4 век. прочие н.е.). Според него всички пчелни артикули имат лечебни свойства. Той разказва питателните и лечебните им качества и свойства, и дава сведения за съществуването на мощни естествени антибиотици и редица други потребни субстанции. Аристотел пръв предлага прополиса за лечение на рани.

Както в “Илиада ”, по този начин и в “Одисея ”, Омир неведнъж загатва мед и полен. Медът и медената вода изиграват забележителна роля през античните Олимпийски игри в Гърция. Те са се употребявали както за храна и вода, по този начин и за грижа за кожата и тялото по време на игрите. Когато Александър Велики умира, той е пренесен назад в Гърция в златен ковчег – цялостен с мед. Наполеон Боапарт също употребява медоносната пчела като един от знаците на неговото ръководство. В Саудитска Арабия пък е открит остарял шейх на име Саид Бен Газиба, който е живял над 150 години. Дори на такава невероятна възраст той имал избистрен разум, бил здрав и витален. Той твърди, че постоянно изминава по 10 км., а ежедневната му диета включва единствено самун, мед и вода!

В антични времена Британските острови са били познати като “Медния остров на Бели ” – поради огромните количества мед, които са се произвеждали там. В Англия медовината е позната като национално пиво отпреди 2 хиляди години. Друидите (жреците на келтските богове) обичали медовина. Според тях тя засилвала проницателността им и ги правила по-добри. Британците считали, че тези жълто-черни същества не трябва да се купуват, а да се разменят, с цел да донесат благосъстояние на своя притежател. Дълго след краха на Рим, медът бил употребен по цяла Европа в религиозните церемонии, като средство за бартер и продан, както и за заплащане на налози.

 При разкопки в долината на река Йордан, археолози, разкрили следи от най-стария в света пчелин от преди хиляди години. Това е на територията на град Тел Рехов, един от най-големите антични селища от желязната ера на територията на Израел. Там са открити към 30 цилиндрични структури от неизпечена глина. От едната страна били кошерите, а от другата имало похлупак, с цел да могат пчеларите да работят и да се доберат до пчелните пити. Тези структури се намират в двора на огромен архитектурен комплекс от времето, когато са властвали царете Давид и Соломон.

 В Библията се съдържат доста препратки към меда. В “Книгата на съдиите ” Самсон намира рой пчели и мед в натрупа на лъв. В книгата “Изход ” се разказва Обетованата земя като „ земя гдето текат мляко и мед ”. В “Новия Завет ” се споделя, че Йоан Кръстител е живял дълъг интервал от време в пустинята на диета, състояща се от скакалци и див мед.

 Мюсюлманите считали меда за божи подарък и го употребявали при всички заболявания. Според техният популярен доктор Авицена, медът бил най-ценното лекарство и едно от най-важните средства за удължение на живота. Авицена считал, че медът покачва работоспособността и резервира младостта, изостря мозъка и възвръща паметта, ободрява и стабилизира душeвността, подкрепя храносмилането и възбужда апетита. В Исляма има цяла сура от Корана (там се предизвиква потреблението на мед като питателна и здравословна храна), наречена „ al-Nahl “ (медоносната пчела). Според Хадиса, Пророкът Мохамед предлага меда за лечебни цели, той учел, че медът носи добър шанс и здраве на хората. Той е споделя: “Медът е лекарство за всички заболявания. ”

 В еврейската традиция медът е знак на настъпването на новата година Рош Хашана. На празничната софра при този празник резени от ябълка се потапят в мед и се ядат, с цел да донесат сладка Нова година.

Инфо: www.sveta-na-pchelite.com